Създаване на лешникова градина
Създаване на лешникова градина. Лешника /Corylus maxima/ е предпочитана култура поради дългогодишния си живот, лесната за съхранение продукция, високите добиви които се получават, и не на последно място – високата изкупна цена.
Лешника обича песъкливо-глинести, наносни или хумусно-карбонантни почви, като не понася лошо дренираните, много
леките и много тежките почви. Лешника е силно влаголюбиво растение, като при създаване на овощна градина е добре да се предвиди източник за напояване. Не понася големи студове, както и високи температури. Региони в които зимите са меки и летата прохладни, са оптимални за отглеждане на тази култура но при условие, че се осигури напояване тъй като тези региони в България практически са с ниски количества валежи през пролетно-летния сезон.
Сортовете лешник които виреят добре в България са както следва:
- Сорт Ран Трапезундски – опрашва се от сорт Римски и сорт Ати Баба
- Сорт Римски – опрашва се от сотр Ран Трапезундски и сорт Бадемовиден
- Сорт Тонда Джентили – опрашва се от сорт Римски и сорт Ран Трапезундски
При засаждане се изкопава дупка с параметри 40x40x40 см., а растенията се засаждат 5 м. на междуредие и 3,5 м.
между храст. Преди засяване е добре да се внесат по 25-30 кг. калиеви и фосфорни торове, а напролет 30-40 кг. амониева селитра.
Плододаването на лешника започва около 3-4 година, но в оптимални добиви навлиза след 10-та година. В периода на активното плододаване добива от един храст е средно 10-12 кг. При наличие на 56 храста в дка, общия годишен добив на декар е около 560 кг. Средната изкупна цена на килограм продукция е около 3-5 лв. в последните години, като не се наблюдават чувствителни разлики.
Изисквания:
Лешника изисква ежегодно подрязване с цел премахване на наранени и изсъхнали клони, и оформяне на короната, необходимо е да се извършва обработка на почвата – дискуване или фрезоване, ремонт на капковото напояване при наличие на такова и др.
Основната болест която атакува лешниците е брашнестата мана. Срещу нея е желателно да се използват през 10-15 дни от началото на вегитация следните фунгициди – Байфидан, Топсин М 70 ВГ, Луна експириранс, Куадрис . Вредители по лешника са лешников хоботник и лешников сечко срещу които през месеците май и юни може да се използва Агрия 1050+, Нуреле, Би 58, Децис. Лешниците се атакуват също и от листни въшки, като при появата им се използва Мосполан, Вазтак . Общата сума която следва да се предвиди за препарати и торове за 1 год. за площ от 1 дка е около 200-300 лв., но сумата е относителна, и зависи от степен на атака от болести и неприятели.
Лешниците се атакуват и от диви зайци, които гризат стеблата през зимата. За да се защитят, е необходимо стъблата да се обвият с полиетилен.
Първите постъпления при създаване на лешникова градина могат да се очакват след 5-6 година, когато растенията започнат да плододават. След 10 година са навлезли в период на оптимално плододаване, като се счита, че до този момент инвестицията следва да е на печалба. Кореновата система на лешника е особено подходяща за отглеждане на летен черен трюфел. В тази връзка при създаване на лешникова градина е възможно да се използват заразени с трюфел растения които се продават от специализираните институти, за да може да реализирате двойна инвестиция. Самия трюфел е високо ценен, като е с много висока изкупна цена.
Ако и Вие се вълнувате от живота на село или имате собствено земеделско стопанство, сертифицирания агроном на Еагро е на ваше разположение. Може да се свържете с нас на:
Ако статията Ви е харесала, много бихме се радвали да я споделите.
Андрей Шурелов
агроном