Пчели

Преди няколко години се запалих по идеята да отглеждам пчели. Първоночално приемах това само като хоби, но с времето се надявам, че така ще мога да изхранвам себе си и своето семейство. В следващия текс ще Ви разкажа как започнах. Надявам се да Ви е интересно и много бих се радвал да вдъхновя някой да се заеме с пчеларство.

В началото беше знанието.

ПЧЕЛИ Преди да се сдобия с пчели реших да се образовам. Започнах да чета пчеларска литература, но тъй като нямах никакви практически знания изпитвах огромни затруднения с разбирането на материята.

Втора фаза.

Трябваше да се сдобия с пчелни семейства. Оказа се, че мой познат отглежда пчели и беше готов да ми подари 3 кошера. Намираха се в едно погранично село, разположено на около 100 км от мястото, където щеше да бъде моя пчелин. Рано една майска утрин отидохме в селото, за да вземем пчелите. Искам да отбележа, че никога не бях се доближавал до кошер. През първата минута бях ужилен по тила. Според приятеля ми пчелар , пчелите в кошерите, които щяхме да транспортираме бяха затворени и готови за пътуването.  Дори няма нужда да ги слагаме в ремаркето, а може да ги разположим на задната седалка на колата. Все пак успях да се наложа и кошерите останаха в ремаркето.  Потеглихме, след около 20 минути се наложи да спрем  на пътя. Аз излязох от колата и се оказа с, че един от кошерите не е затворен добре и от друсането на ремаркето семейството е много раздразнено. Може да се каже, че това което послдва е било бойното ми кръщене. Получих над 40 ужилвания по цялото тяло, в това число по ушите и врата. За късмет нямах нито едно по лицето. Веднага се качих в колата и пътуването продължи. Маршрутът ни минаваше през един от най – големите градове у нас. Докато стигнем до там всичко беше наред, но на светофарите бях изключително притеснен разлютените пчели да не ужилят хората в другите коли. На един светофар ни застигна друга кола и човека вътре твърдеше, че преди няколко седмици са му откраднали подобни кошери. Ние отворихме прозореца съвсем малко, за да му обясним, че това не са неговите кошери, а на пчеларя с нас, за удостоверение на което имахме и съответните документи. Въпреки това, човека ни преследва още около 20 минути. За щастие никой не беше ужилен. Най – накрая кошерите бяха на предавително подготвения пчелин. Въпреки трудното начало бях щастлив поради няколко причини: имах пчели, не съм алергичен.

Ако и Вие се вълнувате от живота на село или имате собствено земеделско стопанство, сертифицирания агроном на Еагро е на ваше разположение.  Може да се свържете с нас на:

Попитайте агронома

Ако статията Ви е харесала, много бихме се радвали да я споделите.