Домат (Lycopersicum esculentum)

Произход, ботаническа характеристика, биологични особености и агротехника

Родината на домата е Южна Америка, където и до момента се срещат няколко диви подвида. В Европа е внесен около 16 век, но започва да се отглежда масово едва след 18 век.

Домата е едногодишно растение от семейство Картофови (Solanaceae). Има добре развита коренова система която достига до 3-40 см. дълбочина. Стъблото е с височина около 2 м, като зависи от сортовите характеристики и начина на отглеждане. Листата са текоперести, цветовете са жълти, двуполови. Плодовете са различни по големина и украса, основно червени, срещат се оранжеви, жълти, розови и черни. Семената са дребни, покрити с власинки, и запазват кълняемост до 4-5 години.

Оптималната температура за развитието на домата е от 18 до 30 градуса. При ниска температура не расте, при много висока цветовете и листата окапват. Обича светлината, като на сянка не се развива и почти не дава плод. Нуждае се от почвена влажност 70-80 % от ППВ, и около 60 % относителна влажност на въздуха. Предпочита рохкави, дълбоки, топли и влагоемни глинесто-песъчливи почви с добра структура и високо съдържание на хранителни вещества. Преди засаждане е добре да се внесат около 60 кг./дка амониева силитра, 30 кг./дка троен суперфосфат и 30 кг./дка калиев хлорид. Основното торене е желателно да бъде през есента с цел оптимално разграждане и усвояване на внесената тор.

В сеитбооборота домата най-добре вирее след тиквови сортове, репички, спанак, лук и чесън. Не понася преди себе си пипер, патладжан или картофи.

Сортове:

– Рила М

– Фантазия

– Биволско сърце

Засаждането на доматите се извършва в сандъци с дължина около 45 см., широчина 35 см. и височина до 15 см. Сандъците се запълват с торопочвена смес, като преди засаждане сместа се навлажнява, подравнява се и се очертават браздички през 3-5 см с дълбочина до 1 см. В едно сандъче се засаждат 1 гр. семена, като се нареждат в браздичките през 1 см. и се посипват със ситно пресята смеска с дебелина 1,5-2 см. Поддържа се температура 22-25 градуса и висока влажност на почвата, като след 5-6 дни семената поникват.

Пикирането е важен процес от отглеждането на домата, тъй като подпомага ранното зреене и оптималното развитие на растенията. Извършва се след поява на първи същински лист, най-късно при поява на трети същински лист. Около 12 часа преди пикиране почвата е необходимо да се навлажни, с цел лесното изваждане на растенията. Самото изаждане от гъстия разсад с е малка пръчка, като се внимава да не се наранят корените на растенията. Избират се най-силните и здрави растения, като се пикира по едно растение в кофичка, и се покрива с почва 2-3 см. по-дълбоко от колкото е било до момента. Пикирането може да бъде и в лехи, на отстояние 10×10 см. Пикираните растения е необходимо да бъдат на температура около 20 градуса, при директно силно слънце е желателно леко засенчване с цел подпомагане на кореновата система.

Разсаждането на постоянно място се извършва след оформяне на здраво стъбло, високо около 25-30 см и добре оформени тъмнозелени листа, преди оформяне на първите цветове. Ранните сортове отглеждани в оранжерии се засаждат в края на месец март и началото на месец април. Ранни домати отглеждани на открито се изнасят на постоянно място в началото на месец май, когато опасността от слани отмине. Засаждането е в редове, с растояние между растенията 30 см, и растояния между редовете 80 см, при дълбочина 3-4 см над кореновата шийка. Полива се веднага след засаждането. На високостъблените домати се осигуряват осигурени колчета, със средна височина на колче от около 2 м. По този начин растенията свободно се развиват във височина, като получават повече светлина подпомагаща по-добрата вегитация и по-добро узряване на плода.

Колтуците се отстраняват с цел правилно оформяне на стъблото, както и за да не изразходват енергията на растението . За да станат плодовете едри, се препоръчва  прекъсване на вегетационния връх след 4-5-то съцветие. Възможно е за изграждане във височина да се остави този колтук, който се намира под най-горното съцветие, тъй като е с най-голяма жизнена сила.

През вегитацията е необходимо да се извършат редица окопавания, с цел аериране на почвата и отстраняване на плевелите. При всяко окопаване доматите се загърлят, тъй подпомага развитието на допълнителни (адвентивни) корени които укрепват растението. Първото окопаване се извършва след захващане на растенията – около седмица след разсаждането. Следващите окопавания се извършват след всяко гравитачно напояване, с цел разрохкване на почвата. Желателно е през 20-25 дни при окопаване да се внасят по 20-25 кг/дка амониева селитра.

Поливането се извършва гравитачно или със система за капково напояване. Изискванията на растенията до започване на беритба е умерено напояване, с цел избягване на развитието на мощна вегетативна маса тъй като затормозява развитието на репродуктивните органи. След зачервяване на доматите се прилага редовна висока норма на напояване.

Болести:

  • Сечене на разсада – младите стебла се присвиват малко над повърхността на почвата и лягат като посечени. Останалата част до корена е водниста и оцветена в кафяво. При поява на симптоми, посечените растения се изхвърлят, а здравите се пръскат с 3 % разтвор на син камък или Превикур – 0,15 %
  • Върхово гниене – Симптомите се наблюдават по плода, като на върха се появява воднисто петно, което се разраства и хлътва. В последстие петното почернява поради вторично развитие на фитопатогени или сапрофити. Причината е в липса на калций и нарушен воден режим. За да се избегне е необходимо подхранване с калциеви торове – калиев трифосфат и др.
  • Кафяви листни петна – развива се по листата, стъблата, листните и плодовите дръжки на растенията. Първите петна са по долните листа. Те са дребни и воднисти в началото, като нарастват до 5-7 см в диаметър и стават тъмнокафяви до черни. При висока влажност се покриват с тъмен налеп от спороношението на гъбата. При развитие на болестта нападнтите листа изсъхват. По плодовете откъм дръжката ся появяват едри, хлътнали, черни петна, покрити с тъмнокафяв налеп, като плодовете лесно загниват и окапват. Препоръчваме третиране с Дитан М 45 – 0,2 %, Купроцин – 0,4 %, купроцин супер – 0,3 %, Ридомил голд МЦ 68 – 0,25 %

 

Неприятели

  • Основен неприятел по доматите в последните години е доматения миниращия молец (Tuta absoluta). Като противодействие срещу доматеия миниращ молец препоръчваме Афърм 095 СГ – 015 % и Децис 2,5 ЕК – 0,05 %